„И аз оставам фалшив герой…”
Анализ на Татяна Иванова за „ Ах тези медии ”
Кирил Петков стъпи на българската политическа сцена като олицетворение на съвършения политик и водач – хубав, интелигентен, учтив, сръчен, просветен, с тапия от влиятелен университет, с сполучлив бизнес, надъхан, насочен, честен, неуморен герой за правдивост и за ярко бъдеще с неустоима харизма и непреклонен дух, който за похлупак може да се похвали и с щастливо семейство. Този облик беше построен посредством масирана рекламна и медийна акция, както и посредством акция в обществените мрежи.
Ако обаче в миналото сте се сблъсквали с нарцисисти, социопати и психопати, щяхте да сте научили един от най-важните житейски уроци: „ Не се доверявай, опасявай се и бягай надалече от съвършенството! ”. Също по този начин щяхте да сте се научили да разпознавате безпогрешно симптомите на въпросните личностни разстройства, измежду които изпъкват: краен нарцисизъм, свръхвисока самокритика, надутост, фукане, надменност, потребление на неистини, двуличие, измами и операции за привличане на вниманието и реализиране на триумф, нулево почитание към близките, податливост към циврене и към яд, нулево състрадание, възприятие за безотговорност, липса на съвест и на скрупули, липса на възприятие за виновност и така нататък
Първият сигнален сигнал, че има нещо гнило в Дания, беше точно съвършеният облик на бъдещия министър-председател. Вторият беше безскрупулната му неистина по отношение на канадското му поданство и фактът, че Петков в нито един миг не сподели разкайване и не сервира извинения даже откакто беше компрометиран като извършител на Конституцията. Третата алена лампа беше лъжата, че е провел и платил акцията по спасяването на Боян Петров, опровергана с документи от вдовицата на алпиниста Радослава Ненова. Четвъртият сигнал беше скалъпената история, съгласно която Опра Уинфри е върла почитателка и рекламно лице на веган пробиотика, „ изобретен ” от Петков. Пето предизвестие: видеоклипът, в който член на „ Продължаваме промяната ” слиза от партийния рейс в Ямбол, ревизира дали камерата работи, след което „ посреща ” Кирил Петков и му „ засвидетелства ” „ националната обич ”. Впоследствие „ артистът ” от клипа беше заплатен с поста заместник-председател на Народното събрание. Прави усещане и „ заниманието ” на премиера да се снима със значими обществено-политически фигури, като че ли се пробва да се окъпе в техния престиж, защото надълбоко у себе си евентуално е наясно, че неговият личен е по-скоро мислено разбиране.
Откровено нарцистичното му държание и очевадните лъжи и операции обаче не съумяха да разколебаят феновете на политическия Ридж Форестър. Съществена роля за вкарването на забележителен брой лековерни хора в клопката изиграха и медиите, които освен не изобличиха Петков и не осъдиха поредицата от провинения от негова страна, само че и редовно омаловажават, даже прикриват прегрешенията му. Вследствие на това армията от почитател(к)и (които се изявиха като потребни идиоти – съучастници) му сервира на тепсия страната и личното си бъдеще. По-лошото е, че му сервира на тепсия и нашето бъдеще – на тези, които през цялото време прозряхме какво се крие зад повърхностния сексапил и ореола на светец на Кирил-Ридж, само че нямаше кой да чуе предизвестията ни. Нека разбираем за какво съпоставяме министър-председателя с героя от „ Дързост и хубост ”, а не с Джон Траволта, с който бива сравняван от омаяните от усмивката му дами. Отговорът е елементарен. Джон Траволта е фактически действителен човек, влезнал в историята на киното с гений и труд, до момента в който Ридж Форестър е фиктивен, подправен воин, плод на въображението на сценаристите на сериала – шаблонизиран, изпразнен от наличие и лековерен, ощетен както в интелектуално, по този начин и в морално отношение. Фалшив също като героя „ просто Киро ” – отроче на причудливата обич сред американското посолство и президентството, в чийто акт за „ раждане ” като родител едно попада Херо Мустафа, а като родител две – Румен Радев.
Кирил Петков пое ръководството на страната и към този момент шести месец живеем в трагикомедия, като че ли излязла отдолу под перото на креативен екип в състав сценаристите на Слави и Наталия Кобилкина. През последната съвсем половин година не минава и ден, в който министър-председателят да не блесне с интелекта си, владеенето на езици, красноречието, начетеността, компетентността, управническите си качества и дипломатическия си гений, както и с блестящото познаване на протокола, който допуска заемания от него пост. „ Успехът ” му е толкоз незабравим, че даже искрено раболепните към държавното управление медии (ах, тези освободени от Бойковия терор медии!) не можаха да предотвратят злополуката – Петков е министър-председателят с най-бързо сриващия се рейтинг в историята, а ние, съвсем трийсет и три години след 10 ноември, доживяхме немислимото – в България да се пръкне по-мразена партия от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия взети дружно, и това е „ Продължаваме промяната ”, понесла напълно справедливо нежеланата купа на най-мразената групировка. Стигна се до такава степен заместник-председателят на ДПС Хамид Хамид да назова държавното управление на четворната коалиция най-слабото държавно управление след комунизма и уверени съперници на партията му да се съгласят с него: „ Не е имало толкоз едва квалифицирано, толкоз неспособно държавно управление, което вместо да взема решение проблемите на страната, се занимава с тортите на брачната половинка на премиера ”.
И в случай че у някого към момента е битувала заблудата, че „ просто Киро ” е жертва на злодеянията на опозицията, и персонално на Бойко Борисов и на Иван Гешев, които саботират положителните му планове и му пречат да разгърне капацитета си, то по Гергьовден маската на министър-председателя падна дефинитивно и разкри патологията зад подправения облик на Свети Великомъченик Кирил Харвардски.
Първа серия. На 5 май се организира среща сред Кирил Петков и представители на превозвачите, от която те си потеглиха афектирани. Според Магдалена Милтенова – ръководител на Конфедерацията на автобусните превозвачи, министър председателят им декларирал, че той дефинира какво и по какъв начин ще се приказва в кабинета му и в случай че не им харесва, може да изоставен. В отговор Милтенова беше безапелационна, че „ страната не е на министър-председателя, България не е на „ Продължаваме промяната ”, България не е на нито един министър, България е на всички нас, българските жители ”. Министърът на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов опроверга изказванията на дамата и се опита да отбрани Петков, като упрекна превозвачите, че са го провокирали, само че отбраната му рухна под тежестта на истината.
Втора серия. На 6 май беше разпространен запис от въпросната среща, от който стана ясно, че Милтенова освен не е излъгала, както загатна Караджов, а даже е смекчила описа си – държанието на Петков е било потресаващо самоуверено, безпардонно, надменно и цинично. Подобно държание можеше да бъде подминато, в случай че „ просто Киро ” беше шеф на сергия на Женския пазар, само че по злополучно (за нас, само че и за него) стичане на събитията той към момента е министър-председател, който за половин година по този начин и не закупи визия какво поведение и речник са възможни за заемания от него пост.
На записа – след протяжен и досаден монолог – се чува по какъв начин Петков манипулира присъстващите, като ги предизвестява, че настояването им за оставка на трима министри (Асен Василев, Гроздан Караджов и Николай Събев) ще докара до рухване на държавното управление, длъжностен кабинет и последващи избори, и развява като чучело „ Възраждане ” и „ всякакви други новородени партии ”, от чието държавно управление „ май, че България ще плаче ”. Следва трагично зрелище, в което „ просто Киро ” издига за свое знаме безкористността и жертвоготовността, сърцераздирателно споделяйки, че към момента е тук, тъй като като българин не можел да си разреши сходен сюжет, констатирайки, че в България „ някак си всеки гледа за себе си ” и че „ с този вид светоглед тая страна е изгубена ”. Предполага се, че констатациите би трябвало да са укор към превозвачите, само че в съзнанието ни незабавно изниква държавното управление на четворната коалиция, чиито членове от половин година не вършат нищо друго, с изключение на да „ гледат за себе си ”, околните и роднините си. В края на моноспектакъла си министър-председателят още веднъж разводнява тематиката, което провокира неодобрение от страна на присъстващите, с цел да се стигне до финалната сцена, в която от устата му се чува:
„ Ако желаете, постоянно можете да си тръгнете. По всяко време сте поканена, в случай че Ви е досадно, да излезете. Вратата е там… Повярвайте ми, в случай че не желаете да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Няма! Аз ще вземам решение тука по какъв начин ще приказвам и какво ще приказвам! ”.
От Правителствената осведомителна работа излязоха още същия ден със съобщение, в което се споделя, че „ съществуването на запис навежда на мисълта, че е издирван спор ”, с което на процедура признаха достоверността на аудиото.
Трета серия. На 7 май конфликтът сред Петков и превозвачите се ожесточи още повече след присъединяване на Магдалена Милтенова в предаването „ Събуди се ” по НоваТВ. Тя прикани Министерския съвет, в случай че имат героизъм, да изнесат и видео записа от срещата. На въпроса до каква степен доблестно е да бъде оповестен скрито изработен запис Милтенова отговори, че публикуваното аудио „ носи единствено истината ”, и повтори, че „ тези хора нямат разбиране от протокол, от етикет и от морал ”. В десетминутния диалог дамата сподели подарък слово, подготвеност и осведоменост, каквито за половин година не открихме у нито един член на държавното управление.
Ако самочувствието на Кирил Петков беше подплатено с действителни познания и умения, подправеният воин щеше да е осведомен, че „ министър ” на латински значи „ чиновник ”, т.е. той като министър-председател не е нищо повече от пръв измежду чиновниците. От друга страна, превозвачите са представители на суверена, на който принадлежи висшата власт. Казано в резюме, ролята на „ просто Киро ” е да служи на българския народ. Не да ръководи, да служи! В подобен случай може ли един прислужник да държи звук на господаря си, да му крещи, че той дефинира разпоредбите, и да му сочи вратата? Сякаш няма логичност. Между другото, конфликтът с превозвачите обезсмисли и нелепата пиар акция на премиера да обикаля пешком улиците сякаш с цел да бъде покрай хората. Подобни евтини трикове може да минават пред все по-намаляващата му фенска маса, само че болшинството се интересува дали и по какъв начин харвардското съвършенство си прави работата и с какво може да усъвършенства живота им във времена на Виденова рецесия.
Сега да си представим за момент, че на мястото на Петков бяха Бойко Борисов или Даниел Митов и бяха изрекли думите, които се чуват на записа. Няма никакво подозрение, че неотложно щяха да бъдат раздрани от жълтопаветните медии и вечно да бъдат жигосани като самовлюбени и дебелооки злодеи, издевателстващи и гаврещи се със суверена, в добавка към обичайна Ганя диагноза и никакви извинения нямаше да важат. На Кирил Петков обаче към този момент му се разминава относително леко, защото медиите разпространиха аудиото, само че за следващ път не порицаха държанието на министър-председателя. Нещо повече – „ Дневник ” излезе със заглавие „ Правителството разкритикува превозвачите за оповестен запис от срещата им с Кирил Петков ”. Внушението е повече от ясно – виновността е на превозвачите, че са разобличили подправения воин, до момента в който „ подвигът ” на последния бива неглижиран. Изданието даже не признава изрично, че Петков е произнесъл скандалните реплики, а приказва за „ глас, наподобяващ този на премиера ”. С други думи, „ Дневник ” възстановяват уродливата, само че необятно публикувана у нас процедура, да бъде апетитен с пръст и да бъде осъждан подалият сигнал за осъществена неправда, а същинският провинен, нарушилият разпоредбите и/или законите да бъде представян като жертва.
Новият морал в политиката е редно да стартира с обикновено почитание към Държавата и нейните жители посредством думи, държание и външен тип. От встъпването в служба на държавното управление до момента един от отличителните белези на Политическа партия, наред с детското им поведение, са точно систематичното пренебрежение, пренебрежение и присмехулно отношение, чиято връхна точка беше достигната в навечерието на Гергьовден. След сходен скандал единственият верен ход на Кирил Петков е да подаде оставка и да отидем на предварителни избори, а в случай че самонадеяността и скъсаната връзка с действителността не разрешават на министър-председателя да реши вярно обстановката и да осъзнае, че се самоубива ритуално като политик, доста скоро всенародната „ обич ” ще го смъкна на земята и ще му покаже не вратата, а прозореца. Един тип – който врата демонстрира, през прозорец излиза: разумният завършек на политическия Ридж Форестър, детронирал Жан Виденов като най-пагубния за България министър-председател – много позорна купа за човек с претенциите на Петков.
Кирил Петков стъпи на българската политическа сцена като олицетворение на съвършения политик и водач – хубав, интелигентен, учтив, сръчен, просветен, с тапия от влиятелен университет, с сполучлив бизнес, надъхан, насочен, честен, неуморен герой за правдивост и за ярко бъдеще с неустоима харизма и непреклонен дух, който за похлупак може да се похвали и с щастливо семейство. Този облик беше построен посредством масирана рекламна и медийна акция, както и посредством акция в обществените мрежи.
Ако обаче в миналото сте се сблъсквали с нарцисисти, социопати и психопати, щяхте да сте научили един от най-важните житейски уроци: „ Не се доверявай, опасявай се и бягай надалече от съвършенството! ”. Също по този начин щяхте да сте се научили да разпознавате безпогрешно симптомите на въпросните личностни разстройства, измежду които изпъкват: краен нарцисизъм, свръхвисока самокритика, надутост, фукане, надменност, потребление на неистини, двуличие, измами и операции за привличане на вниманието и реализиране на триумф, нулево почитание към близките, податливост към циврене и към яд, нулево състрадание, възприятие за безотговорност, липса на съвест и на скрупули, липса на възприятие за виновност и така нататък
Първият сигнален сигнал, че има нещо гнило в Дания, беше точно съвършеният облик на бъдещия министър-председател. Вторият беше безскрупулната му неистина по отношение на канадското му поданство и фактът, че Петков в нито един миг не сподели разкайване и не сервира извинения даже откакто беше компрометиран като извършител на Конституцията. Третата алена лампа беше лъжата, че е провел и платил акцията по спасяването на Боян Петров, опровергана с документи от вдовицата на алпиниста Радослава Ненова. Четвъртият сигнал беше скалъпената история, съгласно която Опра Уинфри е върла почитателка и рекламно лице на веган пробиотика, „ изобретен ” от Петков. Пето предизвестие: видеоклипът, в който член на „ Продължаваме промяната ” слиза от партийния рейс в Ямбол, ревизира дали камерата работи, след което „ посреща ” Кирил Петков и му „ засвидетелства ” „ националната обич ”. Впоследствие „ артистът ” от клипа беше заплатен с поста заместник-председател на Народното събрание. Прави усещане и „ заниманието ” на премиера да се снима със значими обществено-политически фигури, като че ли се пробва да се окъпе в техния престиж, защото надълбоко у себе си евентуално е наясно, че неговият личен е по-скоро мислено разбиране.
Откровено нарцистичното му държание и очевадните лъжи и операции обаче не съумяха да разколебаят феновете на политическия Ридж Форестър. Съществена роля за вкарването на забележителен брой лековерни хора в клопката изиграха и медиите, които освен не изобличиха Петков и не осъдиха поредицата от провинения от негова страна, само че и редовно омаловажават, даже прикриват прегрешенията му. Вследствие на това армията от почитател(к)и (които се изявиха като потребни идиоти – съучастници) му сервира на тепсия страната и личното си бъдеще. По-лошото е, че му сервира на тепсия и нашето бъдеще – на тези, които през цялото време прозряхме какво се крие зад повърхностния сексапил и ореола на светец на Кирил-Ридж, само че нямаше кой да чуе предизвестията ни. Нека разбираем за какво съпоставяме министър-председателя с героя от „ Дързост и хубост ”, а не с Джон Траволта, с който бива сравняван от омаяните от усмивката му дами. Отговорът е елементарен. Джон Траволта е фактически действителен човек, влезнал в историята на киното с гений и труд, до момента в който Ридж Форестър е фиктивен, подправен воин, плод на въображението на сценаристите на сериала – шаблонизиран, изпразнен от наличие и лековерен, ощетен както в интелектуално, по този начин и в морално отношение. Фалшив също като героя „ просто Киро ” – отроче на причудливата обич сред американското посолство и президентството, в чийто акт за „ раждане ” като родител едно попада Херо Мустафа, а като родител две – Румен Радев.
Кирил Петков пое ръководството на страната и към този момент шести месец живеем в трагикомедия, като че ли излязла отдолу под перото на креативен екип в състав сценаристите на Слави и Наталия Кобилкина. През последната съвсем половин година не минава и ден, в който министър-председателят да не блесне с интелекта си, владеенето на езици, красноречието, начетеността, компетентността, управническите си качества и дипломатическия си гений, както и с блестящото познаване на протокола, който допуска заемания от него пост. „ Успехът ” му е толкоз незабравим, че даже искрено раболепните към държавното управление медии (ах, тези освободени от Бойковия терор медии!) не можаха да предотвратят злополуката – Петков е министър-председателят с най-бързо сриващия се рейтинг в историята, а ние, съвсем трийсет и три години след 10 ноември, доживяхме немислимото – в България да се пръкне по-мразена партия от Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия взети дружно, и това е „ Продължаваме промяната ”, понесла напълно справедливо нежеланата купа на най-мразената групировка. Стигна се до такава степен заместник-председателят на ДПС Хамид Хамид да назова държавното управление на четворната коалиция най-слабото държавно управление след комунизма и уверени съперници на партията му да се съгласят с него: „ Не е имало толкоз едва квалифицирано, толкоз неспособно държавно управление, което вместо да взема решение проблемите на страната, се занимава с тортите на брачната половинка на премиера ”.
И в случай че у някого към момента е битувала заблудата, че „ просто Киро ” е жертва на злодеянията на опозицията, и персонално на Бойко Борисов и на Иван Гешев, които саботират положителните му планове и му пречат да разгърне капацитета си, то по Гергьовден маската на министър-председателя падна дефинитивно и разкри патологията зад подправения облик на Свети Великомъченик Кирил Харвардски.
Първа серия. На 5 май се организира среща сред Кирил Петков и представители на превозвачите, от която те си потеглиха афектирани. Според Магдалена Милтенова – ръководител на Конфедерацията на автобусните превозвачи, министър председателят им декларирал, че той дефинира какво и по какъв начин ще се приказва в кабинета му и в случай че не им харесва, може да изоставен. В отговор Милтенова беше безапелационна, че „ страната не е на министър-председателя, България не е на „ Продължаваме промяната ”, България не е на нито един министър, България е на всички нас, българските жители ”. Министърът на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов опроверга изказванията на дамата и се опита да отбрани Петков, като упрекна превозвачите, че са го провокирали, само че отбраната му рухна под тежестта на истината.
Втора серия. На 6 май беше разпространен запис от въпросната среща, от който стана ясно, че Милтенова освен не е излъгала, както загатна Караджов, а даже е смекчила описа си – държанието на Петков е било потресаващо самоуверено, безпардонно, надменно и цинично. Подобно държание можеше да бъде подминато, в случай че „ просто Киро ” беше шеф на сергия на Женския пазар, само че по злополучно (за нас, само че и за него) стичане на събитията той към момента е министър-председател, който за половин година по този начин и не закупи визия какво поведение и речник са възможни за заемания от него пост.
На записа – след протяжен и досаден монолог – се чува по какъв начин Петков манипулира присъстващите, като ги предизвестява, че настояването им за оставка на трима министри (Асен Василев, Гроздан Караджов и Николай Събев) ще докара до рухване на държавното управление, длъжностен кабинет и последващи избори, и развява като чучело „ Възраждане ” и „ всякакви други новородени партии ”, от чието държавно управление „ май, че България ще плаче ”. Следва трагично зрелище, в което „ просто Киро ” издига за свое знаме безкористността и жертвоготовността, сърцераздирателно споделяйки, че към момента е тук, тъй като като българин не можел да си разреши сходен сюжет, констатирайки, че в България „ някак си всеки гледа за себе си ” и че „ с този вид светоглед тая страна е изгубена ”. Предполага се, че констатациите би трябвало да са укор към превозвачите, само че в съзнанието ни незабавно изниква държавното управление на четворната коалиция, чиито членове от половин година не вършат нищо друго, с изключение на да „ гледат за себе си ”, околните и роднините си. В края на моноспектакъла си министър-председателят още веднъж разводнява тематиката, което провокира неодобрение от страна на присъстващите, с цел да се стигне до финалната сцена, в която от устата му се чува:
„ Ако желаете, постоянно можете да си тръгнете. По всяко време сте поканена, в случай че Ви е досадно, да излезете. Вратата е там… Повярвайте ми, в случай че не желаете да ме слушате, вратата е там. Ето я, зад Вас! Няма! Аз ще вземам решение тука по какъв начин ще приказвам и какво ще приказвам! ”.
От Правителствената осведомителна работа излязоха още същия ден със съобщение, в което се споделя, че „ съществуването на запис навежда на мисълта, че е издирван спор ”, с което на процедура признаха достоверността на аудиото.
Трета серия. На 7 май конфликтът сред Петков и превозвачите се ожесточи още повече след присъединяване на Магдалена Милтенова в предаването „ Събуди се ” по НоваТВ. Тя прикани Министерския съвет, в случай че имат героизъм, да изнесат и видео записа от срещата. На въпроса до каква степен доблестно е да бъде оповестен скрито изработен запис Милтенова отговори, че публикуваното аудио „ носи единствено истината ”, и повтори, че „ тези хора нямат разбиране от протокол, от етикет и от морал ”. В десетминутния диалог дамата сподели подарък слово, подготвеност и осведоменост, каквито за половин година не открихме у нито един член на държавното управление.
Ако самочувствието на Кирил Петков беше подплатено с действителни познания и умения, подправеният воин щеше да е осведомен, че „ министър ” на латински значи „ чиновник ”, т.е. той като министър-председател не е нищо повече от пръв измежду чиновниците. От друга страна, превозвачите са представители на суверена, на който принадлежи висшата власт. Казано в резюме, ролята на „ просто Киро ” е да служи на българския народ. Не да ръководи, да служи! В подобен случай може ли един прислужник да държи звук на господаря си, да му крещи, че той дефинира разпоредбите, и да му сочи вратата? Сякаш няма логичност. Между другото, конфликтът с превозвачите обезсмисли и нелепата пиар акция на премиера да обикаля пешком улиците сякаш с цел да бъде покрай хората. Подобни евтини трикове може да минават пред все по-намаляващата му фенска маса, само че болшинството се интересува дали и по какъв начин харвардското съвършенство си прави работата и с какво може да усъвършенства живота им във времена на Виденова рецесия.
Сега да си представим за момент, че на мястото на Петков бяха Бойко Борисов или Даниел Митов и бяха изрекли думите, които се чуват на записа. Няма никакво подозрение, че неотложно щяха да бъдат раздрани от жълтопаветните медии и вечно да бъдат жигосани като самовлюбени и дебелооки злодеи, издевателстващи и гаврещи се със суверена, в добавка към обичайна Ганя диагноза и никакви извинения нямаше да важат. На Кирил Петков обаче към този момент му се разминава относително леко, защото медиите разпространиха аудиото, само че за следващ път не порицаха държанието на министър-председателя. Нещо повече – „ Дневник ” излезе със заглавие „ Правителството разкритикува превозвачите за оповестен запис от срещата им с Кирил Петков ”. Внушението е повече от ясно – виновността е на превозвачите, че са разобличили подправения воин, до момента в който „ подвигът ” на последния бива неглижиран. Изданието даже не признава изрично, че Петков е произнесъл скандалните реплики, а приказва за „ глас, наподобяващ този на премиера ”. С други думи, „ Дневник ” възстановяват уродливата, само че необятно публикувана у нас процедура, да бъде апетитен с пръст и да бъде осъждан подалият сигнал за осъществена неправда, а същинският провинен, нарушилият разпоредбите и/или законите да бъде представян като жертва.
Новият морал в политиката е редно да стартира с обикновено почитание към Държавата и нейните жители посредством думи, държание и външен тип. От встъпването в служба на държавното управление до момента един от отличителните белези на Политическа партия, наред с детското им поведение, са точно систематичното пренебрежение, пренебрежение и присмехулно отношение, чиято връхна точка беше достигната в навечерието на Гергьовден. След сходен скандал единственият верен ход на Кирил Петков е да подаде оставка и да отидем на предварителни избори, а в случай че самонадеяността и скъсаната връзка с действителността не разрешават на министър-председателя да реши вярно обстановката и да осъзнае, че се самоубива ритуално като политик, доста скоро всенародната „ обич ” ще го смъкна на земята и ще му покаже не вратата, а прозореца. Един тип – който врата демонстрира, през прозорец излиза: разумният завършек на политическия Ридж Форестър, детронирал Жан Виденов като най-пагубния за България министър-председател – много позорна купа за човек с претенциите на Петков.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ